През 2022 година актьорът Георги А. Богданов беше номиниран за дебют на наградите „Икар“ – за участието си в спектакъла „Пазаруване и секс“ (реж. Димитър Илиев). В края на февруари направи своя пробив в телевизията с водеща роли в сериала „Алфа“ по Би Ти Ви

През 2022 година актьорът Георги А. Богданов беше номиниран за дебют на наградите „Икар“ – за участието си в спектакъла „Пазаруване и секс“ (реж. Димитър Илиев). В края на февруари направи своя пробив в телевизията с водеща роли в сериала „Алфа“ по Би Ти Ви.

В интервю , той говори за ползите и недостатъците в обучението в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), както и за разликите между българските театър и кино. 

Още от рубриката Като домакин на среща на много близки хора. Така Десислава Стоянова определи усещането да посрещне препълнената с посетители зала на откриването на фотографската изложба "Майки / дъщери" в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. "Историята, която разказваме тук, е много съкровена. Тя е за четири поколения жени от моето семейство и дълго е премисляна и пр ... Вижте повече

„Алфа" разказва за преподавател в катедрата по наказателно-правни науки, който се подготвя за професионалното си завръщане като ръководител на новосформиращ се отдел „Серийни престъпления“. Четирима негови студенти се явяват на конкурс за една от позициите в екипа. В актьорския състав са познати актьори като Иван Бърнев и Стефан Вълдобрев, но и млади таланти като Богданов, Валентина Каролева, Виолина Доцева и Спартак Панталеев.

Макар сега те да попадат под светлината на прожекторите, пътят до този момент не е лесен. „Аз съм бил на доста кастинги, преди да снимам за първи път сериал и съм се провалял много пъти. Не мисля, че е лесно. Въпрос на късмет е, защото е супер субективно това дали ще те изберат. Дали ще паснеш точно на този човек, на когото е идеята, дали той вижда точно такъв като теб в тази роля. Може да си много добър актьор, но да не ставаш за това конкретно нещо“,  обясни Богданов.

НАТФИЗ

През 2018 г. Богданов завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ. Неговият опит сочи, че фокусът на обучението в академията пада предимно върху театъра, докато филмовото изкуство е донякъде пренебрегнато.  

„Имаше една дисциплина, „Кино и телевизия“, за един или два семестъра, но стоеше много встрани в цялата лудница там. Снимахме къси парчета, монолози или диалогични сцени, но липсваше задълбаване – не е била сериозна дисциплина, за която да отделиш сериозно време и внимание. В този смисъл, малко липсва обучение във филмово изкуство. Хубавото беше, че хората от филмовия факултет, които изучаваха режисура и операторско майсторство, бяха насърчавани да работят по задачите си (късометражни филми и римейкове на сцени от известни филми) с актьорите от театралния факултет. По този начин се запознаваш с хора от киното, виждаш какъв е процесът там. Беше интересно. Те също не знаят всичко, не са толкова опитни и се учите заедно“, поясни актьорът. 

В този процес обаче за актьорите липсва пряка обратна връзка от страна на преподавателите. "Те дават обратна връзка на режисьора, а режисьорът евентуално дава обратна връзка на теб".

Студентите от НАТФИЗ преминават през един от най-тежките учебни процеси по отношение на интензитета на обучението. Имат занятия и през уикендите, репетират постоянно и учебният ден е от 9:00 сутринта до 10:00 ч. вечерта. Всеки курс се води от артистичен ръководител, който напътства студентите през четирите им години в академията.

„Той те вкарва в театъра, попиваш неговия вкус, учи те на всякакви неща. Има художествени ръководители, които са актьори и такива, които са режисьори. Аз бях при професор Маргарита Младенова, която е режисьор. Всеки от ръководителите преподава по много различен начин – представляват тотално различни школи, изповядват различни неща в професията, интересуват се и обръщат внимание на различни неща. По тази причина не мога да дам обща обратна връзка за обучението в НАТФИЗ. От моя опит, с моя преподавател – не бих го променил, радвам се от това, което съм взел“, заяви Богданов. 

Първата му среща с театъра идва през ученическите му години във Варна, когато посещава школата на Стоян Радев: „От него съм научил много. Това, което винаги ще ми свети като лампа в главата от него е, че трябва да правиш всичко по силите си да намираш смисъла в това, с което се занимаваш, а не просто да се носиш по течението. Стоян е брилянтен актьор със страхотна енергия, аз го обожавам. Той е актьор. Не можеш да го сбъркаш, не можеш да кажеш, че работи в офис – само като му видиш лицето, вече знаеш, че е актьор“.

В „Алфа“ работи с други утвърдени имена в индустрията. Стефан Вълдобрев изпълнява ролята на негов преподавател и ръководител на екипа му, а Бърнев играе негов баща. Макар да изтъква, че се е поучил от този опит, Богданов е търсил от тях съвети и трикове за професията.

„Чувал съм, че някои колеги мислят актьорството като занаят – аз не го виждам така. От професора ми в НАТФИЗ ми е останало това – да си актьор не е занаят, не са технически умения, които трябва да научиш и да прилагаш в работата си на сцената. По-дълбока работа е. Трябва да работиш със сензитивността си, с емоционалните си натрупвания, с интелекта си, а не с просто някакъв набор от умения“, подчерта актьорът. 

ТЕАТЪР СРЕЩУ КИНО

Преди да се присъедини към актьорския състав на Алфа, Богданов играе в редица театрални пиеси. По време на първата си година в НАТФИЗ е поканен да играе в пиесата „Кавказкият тебеширен кръг" на Варненския драматичен театър. Следват роли в редица софийски театри, както и в пиесата „Одисей" на Пловдивския драматичен театър.

Според него няма такова нещо като преход от сцената към екрана: „Аз ги приемам като две напълно различни писти – ти си различен актьор в театъра и различен в киното. Поне аз така ги усетих от скромния си опит. Имам една любима реплика от Марчело Мастрояни, любимецът на режисьора Федерико Фелини, снимал се е в много негови филми, легендарен италиански актьор. Той казва: „Театърът е училището, а киното е междучасието“. В киното даваш по-малко чисто физически. В театъра имаш сцена, която трябва да овършееш цялата, да я превземеш, да я напълниш със своята енергия. В киното всичко е много смалено, много по-минималистично и обрано. Плюс това театърът е на живо – там нямаш втори шанс“, посочи Богданов. 

РАБОТНИЯТ ПРОЦЕС ПО „АЛФА“

Първият му опит като актьор в телевизионен сериал в България е положителен, въпреки че преди е чувал негативни коментари за снимачния процес в страната: „Това, което ме изненада приятно е, че целият екип се отнасяше адски сериозно към работата. Защото съм чувал за други сериали, че се снима малко на кило: „Няма време, няма пари, дай да снимаме, станало – нестанало, давай’.“

Актьорите и екипът провеждат репетиции на маса – нещо, което Богданов определя като лукс, когато става дума за български телевизионни сериали: „Чувал съм, че в повечето сериали изобщо не се прави.  В театъра режисьорът и актьорите, а понякога и сценографът, се събират на една маса в продължение на месец – месец и половина. Прави се действен анализ на целия текст, връща се, върти се, за да се стигне до идеята на режисьора. Това се отплаща, както и тук. За „Алфа“ преминахме през подобен процес, макар и доста смален. В театъра това е начинът на работа. Напоследък ми прави впечатление, че малко се съкращава времето за осмислянето на текста, забелязвам тенденция да се обръща повече внимание на визуалната част и там, което по някакъв начин обезсмисля процеса на маса. Но според мен, той е 70 процента от работата върху една пиеса“, обясни той.

Работният процес по „Алфа“ е разделен на няколко снимачни блока от 15-20 дни, между които има репетиции на маса по 5 до 10 дни.

„Изчитали сме целите епизоди по няколко пъти, коментирали сме защо се казва дадено нещо, какво означава. Коментирали сме много по линиите на персонажите – как се развиват, накъде отиват, защо казват и правят това. Това беше наистина голям плюс и се надявам, че си личи в сериала, че е работено по тези персонажи, а не са просто някакви схематични и написани линии на герои, които актьорите не са успели да направят свои“, каза Богданов. 

Допълни, че актьорите в „Алфа" са имали свободата да обсъждат репликите си със сценариста: „Аз лично съм променял някои неща по моя персонаж чисто като начин на изказване. Сменял съм думи, словоред, за да звучи повече като това, за което сме си говорили. Като се пише е едно, но като тръгнеш да го изговаряш е друго. Забелязал съм, че режисьорите и сценаристите са отворени към това актьорът да сменя думи и други козметични неща, така че да може да се чувства по-комфортно и да звучи по-натурално“.

Работният процес не протича без трудности. Седмица преди заснемането на втория епизод Богданов къса коленни връзки. „Само се молех да не куцам. Болеше ме, но не куцах“, спомня си той. 

Актьорът обърна специално внимание на работата на оператора Александър Станишев: „Нещо специално в сериала е начинът, по който е заснет. Операторът Сашо Станишев, има своя естетика, която не можеш да сбъркаш. Като човек, който е много запален по фотография, се впечатлявам много, когато видя фотограф, който има такава силно изразена естетика, защото това е много трудно да за постигане. Личи си много в сериала. Използваше широки обективи, има много изкривени кадри, светлинният баланс е доста синкав, представя града в различна светлина – не можеш да кажеш, че е София, когато гледаш,“ заяви той.

ЗАЩО „А.“? 

Докато другите актьори и членове на екипа фигурират с името и фамилията си в надписите, той е изписан като Георги А. Богданов, и това има своята предистория. „Баща ми се казва Атанас и това е първата буква на презимето ми. Когато бях малък, в гимназията, в тетрадките си постоянно пишех буквата А. Докато слушам какво обяснява учителката, аз си пиша А-та. Не знам защо – просто през цялото време го правех. В един момент реших, че искам това „А“ да ми е в името и да си стои там, харесва ми как изглежда,“ каза той.